Какво правиш?

Един владетел решил да обиколи царството си, за да види
как живеят поданиците му. Предрешил се като обикновен човек
и тръгнал на път. В един неголям град видял голяма група хора,
които пренасяли камъни до върха на малък хълм. Те изнемогавали
под тежестта на товара си, лицата им били облени в пот, но
не спирали да се трудят. Тогава владетелят се спрял при един от
тях и го попитал:
Какво правиш, човече?
Не виждаш ли?
отговорил намръщено той.
Блъскам се,изнемогвам в тази жега, за да изкарам някакво мизерно възнаграждение... Без сили останах, но проклетите камъни трябва да бъдат пренесени до върха на хълма. Иначе няма да има какво да ям.
След малко царят спрял друг човек, който имал по-спокойно изражение, и него попитал същото:

• Какво правиш?
• Грижа се за семейството си. Работя, за да осигуря по-добър живот на децата си.
  Замислил се царят, като видял как една и съща работа различните хора възприемат по толкова различен начин. Но решил да зададе същия въпрос и на още някой. Спрял се при човек, който имал ведро и одухотворено лице, а погледът му бил бистър и целеустремен.
• Какво правиш? – попитал го царят.
• Аз строя храм – тихо отговорил той.

Източник: книга ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА - 150 Притчи за изкуството на живота
Издателство Gnezdoto